Моето село "Бял Гълъб"

                                             

Най-голямата ми мечта е да възродя някое старо, българско село. Да го възстановя в автентичния му вид, в който е било преди 100 - 150 години. Изцяло направено от камък, кал и дърво. Уличките малки калдъръмени, извиващи се по каменни мостчетата с красиво оформени сводове, обкрачващи малката рекичка, която игриво преминава през цялото село.

Всички къщи да бъдат във възрожденския си първоначален вид. Всяка да е различна и по-хубава от предишната, носеща уникалността на старите майстори, които са ги градили. С малки прозорчета, с плетени перденца, с дървени подове, застлани с шарени черги и тъкани халища.

С надвиснали към минувачите красиви еркери от дебели, резбовани, дъбови греди.

Покриви с каменни тикли ще оформят снагата на здравите къщи. Плодородни лозници да пазят сянка на големите чардаци, на които стопаните да си пият следобедно кайве и да одумват минаващите под тях люде.

Под всяка къща да има дюкян на различни майстори и занаяти. Каменни дувари ще оформят цветни дворове и градини. 

Селото да си има малка изписана църквица с отдаден на Вярата свещеник. 

За да се оживи това мое любимо село ни трябват деца! Затова във всяка къща ще поканя по едно приемно семейство или семейство в остра нужда с няколко деца. За техните нужди ще направя училище, детски площадки, помещения за всевъзможни извънкласни дейности, спорт и кръжоци. В свободното им време всяко дете ще изучава по един занаят по избор при някой от майсторите. 

Когато навърши 18 г. детето няма да бъде изхвърлено на улицата (както прави сега държавата), а ще може вече той да бъде майстор и да обучава следващите малки деца, които са постъпили. Имайки професия ще може да работи, да се самоосигурява и да построи собствен дом в това село.

Ще се оформи един архитектурно-етнографски резерват без аналог в България. Сигурен съм в туристическия интерес към това бисерче на Българщината. И това ще обуславя самоиздръжката на този етнографско-социален проект.

Ще може да се изучава фолклор, рисуване, иконография, музика, вероучение, езици, екология и един предмет, който не се изучава никъде и аз съм си го кръстил "ЖИВОТ". Защото ни учат на всевъзможни предмети и измислици, но никой не ни учи за Живота. За чисто човешките взаимоотношения и проблеми, за болката, за радостта, за хуманността и ЛЮБОВТА между нас.

Никой не ни учи за стойностните неща от живота. Какво е ДОБРО и какво е зло и какви са плодовете на едното и другото? Този предмет "Живот" в моето село ще бъде задължителен. Ще се обърне особено внимание на отношението към природата, екологията и животните. Всички ще се грижим заедно за чистотата в селото и околностите. Няма да има и една хартийка и боклук по каменните улички, няма да има и една найлонка в потока. Няма да има намусени хора.

Ще направя на реката малки водопадчета и воденица с каменни колела и тепавица.

Ще има брашно, хмелно-квасен хляб и симит във фурната. Приемните майки ще бъдат добри кулинарки и децата, и гостите ще хапват вкусни закуски и ароматни гозби сготвени на огнището.

Момичетата ще се учат да готвят, плетат, везат, да месят, да точат и да правят всичко с любов.

Моята радост ще бъде да гледам как изоставеното, тъжно селце се превръща в живо, огласено с детска глъч и радост село. Как се превръща в ДОМ, от който израстват качествени и стойностни хора, които от малки знаят, какво е радост, какво е Дом, какво е ЛЮБОВ и семейство.

Израснали в такова село и среда децата ще имат отношение към природата, към околните и към традициите. А най вече към Българското и към БЪЛГАРИЯ!

Това село ще се казва "Бял Гълъб", като символ на Свобода, доброта, красота и Светия дух, като символ на християнската добродетел да Даряваш без да искаш нещо в замяна. 

А най-голямата ми радост ще бъде такива деца някога да застанат начело на държавата и да покажат, че алчността и лакомията не са победители над достойнството и честността. Да покажем, че възпитанието и образованието са в основата на едно качествено общество и държава, че нашия "Бял Гълъб" може да възпита такива качествени хора, които да претворят цяла България в райска градина.

Да бъде!Амин!

Истинският ХЛЯБ ! Как да си направим хляб с Хмел или Квас - 2 Част

                                                                    Част -2

За да направим Истински домашен хляб първо трябва да си приготвим кваса, който замества маята. Най-лесно и бързо се завъжда квас от хмел. Използват се хмелните шишарки, които в моя случай са сухи.

 

Накисват се във вода и се сваряват на чай. Обаче чая трябва да бъде доста концентриран и силен. Затова съотношението трябва да бъде например: една купичка сух хмел, към една купичка вода.  

Този хмелен чай има горчив вкус. Може да се съхранява в хладилника и при необходимост от него да си подновявате кваса.

С хмелния чай и пшенично брашно се забърква каша, по-гъста от боза, като за палачинки. (екпериментите ми показаха, че по-рядко тесто втасва по-бавно и нестабилно). Може да се добави и щипка захар, но не е задължително. (захарта повишава ферментацията) Съда в който забъркавате този квас е добре да не бъде метален и лъжицата също. Аз забърквам с дървена пръчица в порцеланов или пластмасов съд.

Този, току що забъркан квас с хмел има специфична миризма напомняща леко на бира.

След това този съд се оставя в стаята, далеч от силни топлинни източници. Най-добра температура за завъждането на кваса е 17 - 22 градуса. Ако е по-хладно процеса се забавя, ако е по-горещо рискуваме да не се завъдят бактериите и гъбичките. Съда не трябва да бъде покрит плътно с капак или капачка, за да има достъп на въздух и да се изпарява CO2.
На втория ден се забелязват миниатурни балончета на дъното (най-добре се виждат в стъклен буркан). Добре е да се разбърка.

На третия ден сутринта квасът ни вече е почти шупнал.

Добавяме му още ново брашно и вода до получаването на същата гъстота (като за палачинки). След 4 - 8 часа кваса отново е шупнал и от него вече може да замесим хляб.

Обикновенно започвам да замесвам раноследобяд около 14-15 ч. Тестото втасва, премесвайки го 2 пъти и към 18ч. го слагам да се пече за 30 - 40мин.

Ето как правя самия хляб:

В моя хляб слагам
- около 250 мл. квас
- добавям още чиста вода, според това колко голям хляб ми трябва
- едно яйце ( не е задължително)
- пресято брашно, колкото поеме
- и малко сол (правя го леко по-безсолен)

Замесва се нормално твърдо тесто.

И го слагам, за един час да втасва направо с дъската във фурната на 40 - 45 градуса.

После го премесвам отново и пак за час във фурната да втасва.

След това се премесва отново.

Прорязва се отгоре, за да може да се сцепи и вдига по лесно хляба. И вече го слагам в набрашнена тавичка (олио не слагам никъде) и отново във фурната на 45 - 50 градуса за още около час.

Най-интензивното втасване е след втория час и половина. Но за да втаса хляба добре му трябват от 3 до 3,5 часа. След това, само се усилва фурната на 200*. След 30 - 40 мин. хляба е готов.

Следващите снимки са други хлебчета, които сме правили с хмелен квас:

За да имаме квас за следващо месене трябва да си оставим около 50 мл. от кваса и да го поддържаме всеки ден с вода и брашно. След като вече имаме готов жив квас, няма нужда да се поддържа с хмелен чай, а може и с обикновенна вода.
Когато кваса се поднови няколко пъти с вода, той добива един много приятен аромат на леко свежо кисело мляко. Ако престои няколко дена без подновяване, тогава започва да киселее.
Но хляба никога не ми е ставал горчив или кисел.
Поради това, че постоянно се добавя брашно и вода, количеството постоянно се увеличава и трябва да изхвърляте част от кваса преди да го подновите или да правите хляб, за да намалее. Другия начин е да започна със съвсем минимално количество брашно и вода, като за няколко дни количеството се увеличава до необходимото, без да изхвърлям квас.
.

Има още един начин да съхранявате квас, само че в сухо състояние. Забърквате твърдо тесто с концентрирана хмелна вода и правите малки бисквитки, които сушите бавно, като сухарки. Така си правите суха мая, от която може да си направите квас и хляб.

Искам да ви обърна внимание на нещо, което е важно и може често да ви съсипва труда. Причина, кваса и хляба ви да не втасват може да е чешмяната вода. Когато е хлорирана, хлора прави точно това, да убива бактерии и гъбички, които точно в този случай вие култивирате. Доста съм се чудел, защо без видима причина тестото и кваса не се надига, докато не прочетох тази статия........ http://cci-varna.narod.ru/voda/voda_i_hlorirane/....... и косите ми просто настръхнаха. От тогава за квас, за тесто и за пиене използвам само изворна вода (даже не от магазина).

Дори и да се обърка нещо и да не се надигне хляба той е вкусен за ядене. Първоначално не знаех, че с хмела трябва да се направи квас и с кваса - хляб. И забърках с хмелената вода направо едно мини хлебче. Не се надигна изобщо, остана плътно, като павенце. Мислех да го изхвърлям, ама като замириса на хубаво и си го хапнахме докато беше топло.

Квасния хляб, вкусово се различава от купения хляб. Той няма толкова рязък аромат, но определено е много вкусен, с невероятна коричка, плътен и засища много повече. Хубаво е да не се яде горещ. Явно в съвременната мая има някой подобрители и овкусители, които повишават аромата на купения хляб и като мирис се има различия от квасния.

Съхранявам го върху голяма дървена дъска покрит с кърпа, във фурната.

А когато се направи от женска ръка изглежда така:

Каквото и да пиша, колкото и добре да опиша технологията на правене на този хляб, най-полезен ще ви бъде вашия личен опит, докато опитвате. Важно е да не се отказвате лесно. Този квас си е жив организъм, които иска своите специфични условия за развитие. И тънкоста е именно в това, да съумеете да ги подсигурите, за да имате винаги добър квас.

Дано съм ви бил полезен!

                                                                     Да ви е сладко !!!



С огромен интерес и желание се занимавах да опитвам в продължение на половин година да достигна до готова рецепта за направата на Хмелен квас и хляб. И да ви я представя готова за употреба. Далеч съм от мисълта, че можем всекидневно да си правим такъв хляб, но макар и в малка степен, това знание ни прави малко по независими от хлебната "Турбо мая", и ни дава възможност на избор. А точно СВОБОДАТА и ИЗБОРА в днешно време са на изчезване. Тъжно е, че вече няма от къде да си купя пилешко, което да не е надупчено с хормони и гел. Тъжно е, че безалкохолните са коктейл от убийствена химия. Тъжно е, че хляба и чешмяната вода бавно ни убиват, че няма натурално истинско мляко. Тъжно е, че храним бебенцата си от кутии на големите монополни концерни, вместо кърма. И едно голямо престъпление срещу човечеството за мен е факта, как на всички ни вменяват, че НОРМАЛНОТО е всички продукти да бъдат пълни с химия, ГМО, пестициди, отрова и за тях може да не се упоменава. А като ИЗКЛЮЧЕНИЕ се приема храните да са био - екологични и натурални. Идва ми да извикам: "Хей подлудял свят, НОРМАЛНОТО Е ВСИЧКО ДА БЪДЕ ИСТИНСКО И НАТУРАЛНО, а всичко останало да бъде подсъдно и престъпление срещу човечеството...!!!

.


Колкото по незнаещ е човек, толкова е по-зависим и лесно манипулируем и се обезличава като личност. Глобализма бавно и леко ни превръща в все по-незнаещи, зависими и с все по-малък избор хора, имащи право единствено да бъдат работни пчелички.

Бъдете с будна съвест и разум. Бъдете знаещи и имайте собствено мнение и го отстоявайте. Бъдете Свободни и имайте избор. Пазете себе си, близките и децата си!